Казуси

Декември 2011

Върховният административен съд определи марка „METRO” като марка, ползваща се с известност на територията на Република България

Върховен административен съд на Република България (ВАС) потвърди Решение № 2076 от 02.05.2011 г. на Административен съд София – град (АССГ) по адм. дело № 5673/ 2010 г., с което първоинстанционният съд отмени като незаконосъобразно решението на Патентно ведомство, с което е отхвърлено искането за определяне на марката „METRO” като марка, ползваща се с известност на територията на Република България, и върна преписката на административния орган със задължителния указания за уважаване на искането. 

ВАС споделя заключението на първоинстанционния съд, че магазините “METRO” са известни на територията на България към 18.03.1999 г. – датата на откриване на първите два големи магазина от веригата, в резултат на силната рекламна кампания, която започва още през м. октомври 1998 г.

 

Октомври 2011 г.

Решение на Софийски апелативен съд, Търговско отделение по чл. 76, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗМГО

НАЛИЧИЕТО НА ЛЕГАЛНО ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА ПОНЯТИЕТО „ВНОС” В ЗМГО ИЗКЛЮЧВА ПРИЛОЖЕНИЕТО ПО АНАЛОГИЯ НА РАЗПОРЕДБИТЕ НА ЗАКОНА ЗА МИТНИЦИТЕ, КЪДЕТО ПОНЯТИЕТО „ВНОС” СЕ УПОТРЕБЯВА В СМИСЪЛ НА ЕДИН ОТ ДЕВЕТТЕ ВИДА МИТНИЧЕСКИ РЕЖИМИ, ПОД КОИТО СЕ ПОСТАВЯТ СТОКИТЕ, ПРЕМИНАВАЩИ ГРАНИЦИТЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ. КАТО ДЕЙСТВИЕ ПО ИЗПОЛЗВАНЕ НА МАРКАТА „ВНОС” НА СТОКАТА (чл. 13, АЛ. 2, Т. 2 ОТ ЗМГО) СЛЕДВА ДА БЪДЕ ТЪЛКУВАНО И ДЕЙСТВИЕТО, ПРИ КОЕТО СЪЩАТА СЕ ПОСТАВЯ ПОД МИТНИЧЕСКИ РЕЖИМ „ТРАНЗИТ”.

Предмет на производството пред Софийски апелативен съд е въззивна жалба на известната японска фирма К.К.К. срещу първоинстанционно решение, с което Софийски градски съд отхвърля исковете по чл. 76, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗМГО срещу българска компания, която осъществява внос в България на стоки с марката на ищеца без негово съгласие. 

Първоинстанционният съд е отхвърлил исковете с мотива, че ответникът не е осъществил „внос” на стоки, обозначени с регистрирана от ищеца марка, а стоките предмет на спора е следвало да бъдат поставени под режим „транзит”, тъй като същите са предназначени за сръбска фирма.

Въззивният съд приема, че наличието на изричната разпоредба на § 1 ,т. 12 от Допълнителнителните разпоредби на ЗМГО, която дава легално определение на понятието „внос” по смисъла на чл. 13 от ЗМГО, изключва приложението по аналогия на разпоредбите на Закона за митниците, където понятието „внос” се употребява в смисъл на един от деветте вида митнически режими, под които се поставят стоките, преминаващи границите на Република България. 

Софийски апелативен съд също така приема, че като действие по използване на марката „внос” на стоката (чл. 13, ал. 2, т. 3 от ЗМГО) следва да бъде тълкувано и действието, при което същата се поставя под митнически режим „транзит”, тъй като в този случай стоките също се пренасят фактически през границата на страната.  Тъй като е безспорно, че стоките, предмет на спора, са пренесени през границата на България, то е налице извършено от страна на ответника действие по чл. 13, ал. 2, т. 3 от ЗМГО. 

Въз основа на горните аргументи, Софийски апелативен съд отменя изцяло първоинстанционното решение и признава за установено по отношение на ответника факта на нарушението на изключителното право върху търговската марка на ищеца.  Ответникът е осъден да преустанови нарушението на процесната марка. 

 

Август 2011 г.

Решение на Софийски градски съд
по иск за установяване на недобросъвестност по чл. 26, ал. 3, т. 4 от ЗМГО

СЪДЪТ ПРИЕМА, ЧЕ ОТВЕТНИКЪТ Е НЕДОБРОСЪВЕСТНО ЛИЦЕ ПО СМИСЪЛА НА ЧЛ. 26, АЛ. 3, Т. 4 ОТ ЗМГО ВЪЗ ОСНОВА НА ПРЕДСТАВЕНАТА ПО ДЕЛОТО КОРЕСПОНДЕНЦИЯ МЕЖДУ ПРЕДСТАВИТЕЛЯ НА ОТВЕТНИКА И ИЩЦОВОТО ДРУЖЕСТВО, КОЯТО ПРЕДХОЖДА РЕГИСТРАЦИЯТА НА АТАКУВАНАТА МАРКА НА ОТВЕТНИКА И КОЯТО УДОСТОВЕРЯВА ЗНАНИЕТО НА ОТВЕТНИКА, ЧЕ СЪЩАТА Е МАРКА НА ДРУГО ЛИЦЕ.

Адвокатска кантора „Божинов и Божинов” представлява тайванско дружество, което от началото на 90-те години на 20 век е наложило своята марка за машинни и ръчни инструменти както на световния, така и на българския пазар, в съдебно производство за установяване на недобросъвестността на българско дружество при подаване на заявка за марка, която е сходна с марката на ищеца. 

Съдът преценявайки събраните до делото доказателства поотделно и в съвкупност установява, че ответникът се занимава с внос на железария, инструменти, електически материали, т.е. развива дейност идентична с дейността на ищеца. 

Съдът приема, че ответникът е недобросъвестно лице по смисъла на чл. 26, ал. 3, т. 4 от ЗМГО, тъй като е знаел, че заявената марка е използвана от друго лице, включително на българския пазар, и е направил опит за осъществяване на общ бизнес с ищеца преди датата на регистрация на атакуваната марка, видно от представената по делото кореспонденция между представителя на ответника и ищцовото дружество. 

С оглед доказателствата по делото, съдът отхвърля тезата на ответника, че марката е резултат от случайно хрумване, и признава за установено по отношение на ответника, че е действал недобросъвестно по отношение на ищеца при подаване на заявката за регистрация на атакуваната марка.   

 

Юни 2011 г.

Решение на Върховен административен съд относно жалба срещу Решение на Комисия за защита на конкуренцията по чл. 35, ал. 2 от ЗЗК и чл. 30 от ЗЗК

СЪДЪТ ПРИЕМА, ЧЕ ДЕЙСТВИЯТА НА ЖАЛБОПОДАТЕЛИТЕ ПРЕДИ УЗНАВАНЕТО НА РЕГИСТРАЦИЯТА НА МАРКАТА НЕ БИХА МОГЛИ ДА СЕ КВАЛИФИЦИРАТ КАТО НАРУШЕНИЕ НА ЧЛ. 35, АЛ. 2 ОТ ЗЗК, ТЪЙ КАТО ДО ТОЗИ МОМЕНТ ТЕ СА БИЛИ ДОБРОСЪВЕСТНИ ТРЕТИ ЛИЦА  

Адвокатска кантора „Божинов и Божинов” представлява български производители и дистрибутори на млечни продукти в производство пред Комисия за защита на конкуренцията по чл. 35, ал. 3 от ЗЗК, и в последващо производство по обжалване на Решението на Комисията пред тричленен състав на Върховен административен съд. 

Съдът счита за основателно възражението на жалбоподателите, че при разглеждане на преписката Комисията не е обсъдила и взела под внимание разпоредбата на чл. 13, ал. 3 от ЗМГО съгласно, която изключителното право върху марката има действие по отношение на трети добросъвестни лица от датата на публикация на регистрацията на марката.  Узнаването на факта на регистрацията от страна на трето лице преди датата на публикуване на марката е обстоятелство, което изключва възможността третото лице да се ползва от разпоредбата на чл. 13, ал. 3 от ЗМГО.

Съдът приема, че действията на жалбоподателите преди узнаването на регистрацията на марката не биха могли да се квалифицират като нарушение на чл. 35, ал. 2 от ЗЗК, тъй като до този момент те са били добросъвестни трети лица. 

Съдът приема, че наложените от Комисията санкции за нарушение на чл. 35, ал. 2 от ЗЗК са силно завишени, тъй като не е отчетен относително краткия релевантен за производството срок от 2 месеца. 

С оглед несъразмерността на наложените санкции, съдът конститира, че решението на Комисията следва да бъде отменено в частта, с която на жалбоподателите са наложени санкции, и определя значително по-ниски санкции. 

 

Април 2011 г.

Решение на Софийски апелативен съд по чл. 76, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗМГО

ПОТРЕБИТЕЛИТЕ ВЪЗПРИЕМАТ МАРКАТА И ЗНАКА КАТО ЦЯЛО, ЗАПОМНЯТ ОТЛИЧИТЕЛНИЯ ЕЛЕМЕНТ И НЕ АНАЛИЗИРАТ ДЕТАЙЛИТЕ. КЪМ ВЪЗМОЖНОСТТА ПОТРЕБИТЕЛЯТ ДА БЪДЕ ЗАБЛУДЕН, СЛЕДВА ДА СЕ ВКЛЮЧИ И ВЪЗМОЖНОСТТА ЗА АСОЦИИРАНЕ С ПО-РАННАТА МАРКА. ПРИ ОТЧИТАНЕ НА ВСЕ ПО-ШИРОКОТО НАВЛИЗАНЕ НА ИНТЕРНЕТ ВЪВ ВСЯКА ОБЛАСТ НА ЧОВЕШКИЯ ЖИВОТ, ПРИ НОРМАЛНО ТЪРСЕНЕ В МРЕЖАТА БИХА ИЗЛЕЗЛИ ДОМЕЙНИТЕ И ИНТЕРНЕТ АДРЕСИТЕ И НА ИЩЕЦА, И НА ОТВЕТНИКА.

Адвокатска кантора „Божинов и Божинов” представлява известна американска компания в областта на недвижимите имоти, която има представителства в над 80 държави по света, и се е наложила като един от най-влиятелните агенти в продажбата на недвижими имоти. 

Американската компания потърси съдействието на „Божинов и Божинов” във връзка със защитата на нейните права върху силно отличителната й фирмена марка в България срещу българско дружество, което използва силно сходен знак за идентични услуги в противоречие с добросъвестната търговска практика, като създава вероятност от объркване на потребителите. 

Софийски апелативен съд установи, че ответникът използва в нарушение знак, който е силно сходен с марката на ищеца независимо от описателни елементи като БГ ЕООД, BG Ltd., Real Estate и др., които го придружават върху рекламни табели, бланки на договори, визитни картички, във връзка с дейността на ответника, по-специално предоставяне на посреднически услуги по сделки с недвижими имоти, но не придават достатъчна отличителност.  Общите елементи между марката и нарушаващия знак създават еднакво визуално, фонетично и смислово впечатление, като съществува реална възможност за свързване на предоставяните от ответника услуги с услугите, за които са регистрирани притежаваните от ищеца марки. 

Въз основа на горните аргументи, Софийски апелативен съд прие, че са налице всички предпоставки за основателността на предявения иск за нарушение по чл. 76, ал. 1, т. 1 от ЗМГО и призна за установено по отношение на ответника факта на нарушението на изключителното право върху търговската марка на ищеца.  Ответникът е осъден да преустанови нарушението на процесната марка. 

 

 

Февруари 2011 г.

Решение на Патентно ведомство относно заличаване на национална марка, регистрирана в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 4 от ЗМГО  

ВСЯКО МЕЖДУНАРОДНО НЕПАТЕНТНО НАИМЕНОВАНИЕ (INN) СЛУЖИ ЗА ОПИСВАНЕ НА КОНКРЕТНО ВЕЩЕСТВО, ВКЛЮЧЕНО В ЛЕКАРСТВО, Т.Е. ТО ПРЕДСТАВЛЯВА НАИМЕНОВАНИЕ С ОПИСАТЕЛЕН ХАРАКТЕР.   

ТЪРГОВСКА МАРКА, СЪСТОЯЩА СЕ ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ОТ INN, БЕЗ ДА СЪДЪРЖА ФИРМЕНОТО НАИМЕНОВАНИЕ НА НЕЙНИЯ ПРИТЕЖАТЕЛ, ИМА ОПИСАТЕЛЕН ХАРАКТЕР И НЕ ОТГОВАРЯ НА ИЗИСКВАНИЯТА ЗА РЕГИСТРАЦИЯ ПО ЧЛ. 11, АЛ. 1, Т. 4 ОТ ЗМГО.

Адвокатска кантора „Божинов и Божинов” представлява известна фармацевтична компания с дългогодишни традиции и водеща позиция на пазара за ваксини, лекарствени продукти без лекарско предписание и генеричните продукти. 

По искане на компанията, кантората инициира пред Патентно ведомство производство за заличаване на регистрацията на марка, представляваща съществена част от международно непатентно наименование (INN) на фармацевтична субстанция, която указва вида и характеристиките на конкретния лекарствен продукт носещ същата марка. 

Регистрацията на атакуваната марка е в противоречие с препоръките на Световната здравна организация (СЗО) до нейните държави-членки, между които и България, да не допускат регистрация на търговски марки, които произхождат от INN, тъй като в този случай, маркопритежателят ще получи изключителни права върху регистрираното наименование и би могъл да се противопостави на използването му от останалите производители. 

Като изключение от горния принцип, СЗО допуска случаите, в които марката се състои от INN и фирменото наименование на производителя. 

Патентно ведомство установи, че атакуваната марка се състои изключително от словен елемент, който е част от INN, без да съдържа фирменото наименование на маркопритежателя, поради което констатира, че марката е регистрирана в нарушение на 11, ал. 1, т. 4 от ЗМГО и постанови решение за нейното заличаване. 

 

 

Януари 2011 г.

Решение на Софийски градски съд относно производство по реда на чл. 50 от ЗМГО във връзка с чл. 33 – 34 от ЗТМПО /отм./

СЪДЪТ ПРИЕМА, ЧЕ ФИРМИТЕ, ПРЕДЛАГАЩИ ГОРИВА, ПЕТРОЛНИ ПРОДУКТИ И СМАЗОЧНИ МАСЛА, ПРИТЕЖАВАТ И СА УТВЪРДИЛИ СВОИ ХАРАКТЕРНИ ЦВЕТОВИ КОМБИНАЦИИ, КОИТО СА ОТ ОСОБЕНО ЗНАЧЕНИЕ ЗА ЦЯЛОСТНАТА ОТЛИЧИТЕЛНОСТ НА ТЕХНИТЕ МАРКИ.

Адвокатска кантора „Божинов и Божинов” представлява известна компания с дългогодишна история в петролната индустрия в защита на нейните права върху търговските й марки на територията на България.  

Производството по реда на чл. 50 от ЗМГО е образувано по жалба на британската компания срещу Решение № 47/ 05.03.2004 г. на Патентно ведомство на Република България, с което е отхвърлено искането й за заличаване на регистрация на комбинирана марка, съдържаща жълт и зелен цвят, за стоки от клас 4 „горива, петролни продукти и смазочни масла”.  Искането на жалбоподателя за заличаване на атакуваната марка се основава на негови по-ранни сходни комбинирани марки за идентични стоки, съдържащи идентична цветова комбинация.  В обжалваното решение е прието, че оспорваната марка и противопоставените марки създават различно общо впечатление и нямат фонетично и виуално сходство в степен да объркат потребителя. 

Съдът е приел заключението на съдебно-марковата експертиза, че фирмите, предлагащи стоки от клас 4, притежават и са утвърдили свои характерни цветови комбинации, които са и техен уникален белег, отличаващ ги от останалите конкурентни фирми на пазара и придаващ особено значение за цялостната отличителност на марките. 

С оглед гореизложеното, съдът констатира, че решението на Патентно ведомство следва да бъде отменено, тъй като е постановено при неправилно приложение на материалния закон, и връща преписката на административния орган за ново произнасяне. 

 

Декември 2010 г.

Решение на АССГ във връзка с чл.50б ал. 6 от ЗМГО

ЗАЯВЕНАТА ОТ МОЛИТЕЛЯ ДАТА, ОТ КОЯТО ПОСЛЕДНИЯ СЧИТА, ЧЕ СА БИЛИ НАЛИЦЕ УСЛОВИЯТА ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ЕДНА МАРКА КАТО ОБЩОИЗВЕСТНА НЕ АНГАЖИРА АДМИНИСТРАТИВНИЯ ОРГАН, НИТО Е ОСНОВАНИЕ ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА ОТКАЗ ПО СМИСЪЛА НА ЧЛ. 50Б, АЛ. 6 ОТ ЗМГО, КОГАТО СА ИЗПЪЛНЕНИ КРИТЕРИИТЕ ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА МАРКАТА КАТО ОБЩОИЗВЕСТНА КЪМ ДРУГА ДАТА. 

В ТЕЖЕСТ НА АДМИНИСТРАТИВНИЯ ОРГАН Е В СЪОТВЕТСТВИЕ СЪС СЪБРАНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА ДА ОПРЕДЕЛИ ДАТАТА, ОТ КОЯТО МАРКАТА Е ПРИЗНАТА ЗА ОБЩОИЗВЕСТНА

Производството по чл. 145 – чл. 178 АПК е образувано по жалба срещу Решение № 18-ОМ/ 27.03.2009 г. на Председателя на Патентното ведомство, с което е отхвърлено искането на жалбоподателя за определяне на използваната от него марка като общоизвестна на територията на Република България към 01.01.1999 г.   

Жалбоподателят претендира, че със събраните в административно производство писмени доказателства безспорно е установено качеството „общоизвестност” на марката и счита, че определянето на началната дата, след която марката следва да се приеме като общоизвестна, е от компетентността на административния орган, съобразно ангажираните доказателства, и че датата, посочена в искането за определяне на общоизвестността на марката има единствено насочващ характер.   

Ответникът – Председателят на Патентното ведомство на Република България оспорва жалбата като неоснователна и твърди, че общоизвестността на марката следва да бъде преценявана към датата, посочена в искането на молителя.   

Съдът приема, че Решение № 18-ОМ/ 27.03.2009 г. е постановено в противоречие с материалноправните норми и с целта на закона, отменителни основания по смисъла на чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК.   

Съдът счита, че заявената от молителя дата, от която последният счита, че са били налице условията за определяне на една марка като общоизвестна не ангажира административния орган, нито е основание за постановяване на отказ по смисъла на чл. 50б, ал. 6 от ЗМГО, когато са изпълнени критериите за определяне на марката като общоизвестна към друга дата, предхождаща датата на заявяване на идентична или сходна марка.   

Този извод се налага и от редакцията на чл. 20, ал. 2, т. 2 от Наредбата, която императивно посочва реквизитите на Решението за определяне на марката като общоизвестна или ползваща се с известност на територията на Република България.  Съгласно тази разпоредба Решението трябва да съдържа датата, от която марката е призната за общоизвестна или ползваща се с известност, т.е. в тежест на административния орган е в съответствие със събраните доказателства да определи датата, от която марката е призната за общоизвестна.   

С оглед гореизложеното, АССГ отменя Решение № 18-ОМ/ 27.03.2009 г. на Председателя на Патентното ведомство и изпраща административната преписка на Председателя на Патентното ведомство за ново произнасяне по искането на жалбоподателя за определяне на марката като общоизвестна на територията на Република България за услуги от клас 41, съобразно мотивите на Решението на съда.  Същото е предмет на обжалване пред Върховен касационен съд. 

 

 

Ноември 2010 г.

Чл. 97, ал. 3 ГПК /отм./

Чл. 9, ал. 2 ЗТМПО /отм./

Определение на ВКС по търг. дело № 419/ 2010, постановено на 10.11.2010 г.

От съдебен състав:       Т. Райковска
                                  Д. Проданова
                                  Т. Калчева

По доклад на Т. Райковска

Представлява ли преждеползване по смисъла на закона внос на стоки, маркирани с процесната марка, който е извършен в нарушение на митническите разпоредби?

ЗА КОНКРЕТНИЯ ПРАВЕН СПОР Е БЕЗ ЗНАЧЕНИЕ ОБСТОЯТЕЛСТВОТО ДАЛИ ВНОСЪТ Е БИЛ ОСЪЩЕСТВЕН В СЪОТВЕТСТВИЕ С ДЕЙСТВАЩОТО ДАНЪЧНО И МИТНИЧЕСКО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО, ЕВЕНТУАЛНОТО НАРУШЕНИЕ НА КОЕТО БИ ДОВЕЛО ДО НАЛАГАНЕ НА АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ. 

Производството по чл. 288 ГПК е образувано по касационна жалба на ответника по Въззивно Решение № 1142/23.07.2009 г. по гр. д. № 1276/2009 на Софийски апелативен съд, с което е оставено в сила първоинстанционното Решение от 04.02.2003 по гр. д. № 1037/1999 г. на Софийски градски съд, като с последното е прието за установено на основание чл. 97, ал. 3 от ГПК /отм./ във връзка с чл. 9, ал. 2 от ЗТМПО /отм./ по отношение на ответника, че ищецът е преждеползувател на процесните марки. 

Касаторът обосновава допустимост на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК с материалноправния въпрос: „Представлява ли преждеползване по смисъла на закона внос на стоки, маркирани с процесната марка, който е извършен в нарушение на митническите разпоредби?”

ВКС е постановил, че в уредбата на преждеползването, съдържаща се в чл. 9 и чл. 50, ал. 2 от ЗТМПО /отм./, не са включени други условия, които биха могли да се свържат с твърдяни в касационната жалба нарушения на данъчното и митническото законодателство при осъществения внос на стоките, за да се приеме, че това неспазване води до определени последици, предвид приложението на института на преждеползването. 

Предмет на установяване в процесното производство, правно квалифицирано от решаващия съд като установителен иск по чл. 50, ал. 2 във връзка с чл. 9 ЗТМПО /отм./ и 97, ал. 3 от ГПК /отм./ е създаденото фактическо положение, т.е. факта на ползване от ищеца на словния знак, т.е. нерегистрираната марка, свързвайки я с произхода от преждеползвателя, а не установяване на административни нарушения във връзка с вноса на стоките на територията на страната. 

С оглед гореизложеното, ВКС не допуска касационното обжалване на въззивното Решение № 1142/ 23.07.2009 г. по гр. д. № 1276/ 2009 на Софийски апелативен съд. 

На основание влязлото в сила първоинстанционното Решение от 04.02.2003 по гр. д. № 1037/1999 г. на Софийски градски съд, Патентно ведомство на Република България следва да постанови решения по исканията за заличаване на процесните марки, подадени на основание пар. 2, ал. 3 от ПЗР от ЗМГО във връзка с чл. 9, ал. 2 от ЗТМПО /отм./ от ищеца – преждеползувател, представляван от адвокатска кантора „Божинов и Божинов”.  

 

Октомври 2010 г.

Чл. 26, ал. 3, т. 4 от ЗМГО

Решение по търговско дело № 2690/09, постановено на 13.05.2010 г.

От съдебен състав:

Председател: Св. Чорбаджиева

Членове: Людмила Цолова

Вероника Николова

ТЕЖЕСТТА НА ДОКАЗВАНЕ В СЛУЧАИТЕ НА НАДОБРОСЪВЕСТНОСТ ПРИ ЗАЯВЯВАНЕТО НА МАРКА НЕ ЛЕЖИ ИЗЦЯЛО ВЪРХУ ИЩЕЦА. ОСВЕН ТОВА ЛИПСАТА НА ДОБРОСЪВЕСТНОСТ САМА ПО СЕБЕ СИ Е НЕГАТИВЕН ФАКТ, НАВЕЖДАНЕТО НА КОЙТО ОБРЪЩА ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ.

Божинов & Божинов представлява италианска компания във връзка с граждански иск за недобросъвестност по чл. 26, ал. 3, т. 4 от Закона за марките и географските означения (ЗМГО). Софийски градски съд издаде благоприятно решение, което подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд.

Второинстанционният съд потвърди решението на първоинстанционния съд на базата на следните аргументи:

Софийски градски съд установи, че марката на ответника е идентична на по-ранната марка на ищеца и че стоките, защитени със сравняваните марки, също са идентични. Основавайки се на горното, Софийски градски съд заключи, че при подаването на заявката за марка ответникът е знаел за съществуването на марките на ищеца и следователно такова действие противоречи на честната търговска практика и като такова предтсавлява акт на недобросъвестност.

Целта на чл. 12, ал. 3, т. 4 от ЗМГО е налагането на санкции на заявител, който подава заяка за марка въпреки факта, че е знаел, че даденият знак се използва от друго лице в търговската практика и като такова действието цели парични и непарични облаги.

С оглед на горното Съдът заключи, че заявка за марка ще се счита за подадена недобросъвестно, ако се установи, че заявителят е знаел, че използването на марката ще нанесе щети на притежателя на по-ранната защитена марка. Тежестта на доказването лежи върху ответника поради факта, че липсата на добросъвестност е негативен факт. Освен това, ищецът не винаги може да представи доказателства за точната дата, на която ответникът е научил за марката на ищеца. Самият факт, че стоки с марката на ищеца са на българския пазар, е достатъчно доказателство да се приеме, че ответникът е знаел за съществуването на по-ранните марки. Тежестта на преодоляване на презумпцията за недобросъвестност лежи върху ответника.

Тъй като ответникът като заявител не е търговец, а физическо лице, се стигна до заключението, че чрез акта на регистрация на марката, ответникът е целял да разполага с нея, както и да предотврати използването на марката от трети лица в търговската дейност без негово съгласие.

Стигна се до заключението, че единствената цел на ответника е била да се облагодететлства, като принуди ищеца да заплати лицензионно възнагарждение относно вноса и дистрибуцията на територията на България на стоките, носещи марката на ищеца.  Друга възможност за ищеца би била спирането на използването на марката на територията на България. И в двата случая регистрацията на марката на ответника води до нарушаване на принципа да не се вреди другиму (“neminem laede”).

С оглед на изложеното Софийски апелативен съд стигна до заключението, че ответникът е действал недобросъвестно при подаването на заявката за марка, и потвърди Решението на Софийски градски съд.

Настоящото Решение подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд.

 

Септември 2010 г.

Може ли висящ съдебен спор да е основание за неизползване на марка?

През ноември 2007 г., от името на една от най-успешните чешки компании в областта на хранителната и алкохолната индустрия, адвокатска кантора „Божинов и Божинов” подаде в българското Патентно ведомство (ПВ) искане за отменяне на регистрация на марка на основание чл. 25, ал. 1, т. 1 от Закона за марки и географски означения (ЗМГО), т.е. поради неизползване на атакувана марка за стоки в клас 32.

След две години и половина, ПВ постанови решение за отменяне регистрацията на атакуваната марка. Забавянето в издаването на решението на ПВ се дължи на сложността на случая. По-конкретно, молителят и притежателят на атакуваната марка са страни по друго висящо производство, касаещо същата марка.

Съгласно чл. 25 от ЗМГО регистрацията на марка се отменя, когато в срок от пет години от датата на регистрацията, марката не е реално използвана за стоките, за които е регистрирана или използването е било преустановено за непрекъснат период от пет години, освен ако не съществува основателна причина за неизползването й.

ПВ е приело, че първите два елемента от фактическия състав за отменяне на регистрацията на марката са налице –гратисния период от пет години е изтекъл до датата на подаване на искането за отменяне и притежателят на марката не е представил никакви доказателства за използване на марката в релевантния период 07.11.2002 г.-07.11.2007 г.

По отношение на трети елемент от фактическия състав, по-специално наличие на основателни причини за неизползване на марката, притежателят изтъква, че марката не е реално използвана поради висящ съдебен спор по искане за заличаване на процесната марка. Притежателят на марката твърди, че ако марката бъде заличена, евентуалното й използване би било без правно основание и би могло да се приеме, че е извършено в противоречие с правата на регистрираното наименование за произход.

ПВ е приело, че подобно твърдение е неоснователно. Всяко използване на марката от притежателя й би било на правно основание до влизане в сила на решението за заличаване на марката, поради което упражнените вече права не биха се засегнали от влизането в сила в бъдеще на решението за заличаване и не биха били санкционирани. В случай, че притежателят на марката беше представил доказателства за използването на атакуваната марка, те не биха могли да бъдат използвани от ползвателя на регистрираното наименование за произход, тъй като в релевантния период не е налице влязло в сила решение за заличаване.

Въз основа на горните аргументи Председателят на ПВ е постановил решение за отменяне на атакуваната марка, считано от 7 ноември 2002 г.

По жалба на притежателя на атакуваната марка срещу решението на ПВ е образувано административно дело пред Административен съд – гр. София, по което към настоящия момент няма постановено решение.

 

 

 

Август 2010 г.

Заличаване на регистрация на марка на база относителни основания  за отказ

Компания в областта на алкохолната индустрия с впечатляващо портфолио от 200 първокласни марки се обърна към адвокатска кантора „Божинов и Божинов” за подаване в Патентно ведомство на искане за заличаване на регистрация на национална марка, която е регистрирана в противоречие с относителните основания за отказ на регистрация.  Искането се основава на по-ранните права на клиента върху регистрации на марки, които са сходни с атакуваната марка до степен, че съществува вероятност от объркване на потребителите.   

Патентно ведомство разгледа аргументите на двете страни в производството и прие, че съществува сходство между сравняваните марки, поради наличието на идентичен доминиращ словен елемент и сходство между стоките на по-ранните марки и услугите на атакуваната марка.  Административният орган издаде решение за частично заличаване на атакуваната марка за услугите, по отношение на които притежателят на по-ранните марки подаде искането за заличаване. 

Притежателят на атакуваната марка обжалва решението пред Административен съд – град. София.  След като прецени мотивите на страните в съдебното производство, както и експертните заключения относно наличието на сходство между сравняваните марки и стоките/услугите, покрити от тези марки, и съществуващата вероятност за объркване на потребителите, съдът отхвърли жалбата като неоснователна. Решението на Административен съд – гр. София може да се обжалва пред Върховния административен съд на Република България.

 

Юли 2010 г.

Установителен иск за недобросъвестно подадена заявка за регистрация на марка в България

Световноизвестна френска компания в развлекателната индустрия се обърна към адвокатска кантора „Божинов и Божинов” за съдействие с оглед защитата на нейните права върху търговска марка в България, които са нарушени от български гражданин, който е заявил за и получил от Патентно ведомство регистрация за чужда общоизвестната марка. 

От името на клиента, адвокатска кантора „Божинов и Божинов” подаде в Софийски градски съд иск за установяване на факта, че при подаване на заявката за регистрация на марката, нарушителят е действал недобросъвестно. 

Решението на първа инстанция, с което съдът отхвърли иска, беше обжалвано пред Софийски апелативен съд. В Решение от м. февруари 2010 г. Софийски апелативен съд уважи жалбата на ищеца, като постанови, че нарушителят е знаел, че трети лица са притежатели на изключителните права върху сходни или идентични марки, регистрирани в други държави.  Тъй като нарушителят осъществява дейност в развлекателната индустрия от 1994 г., Софийски апелативен съд достига до заключението, че той е знаел да общоизвестната марка на ищеца и за дейността, развивана с тази марка.  Решението на втора инстанция подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен съд.

 

Юни 2010 г.

Критерии за определяне на марка, като ползваща се с известност

Адвокаска кантора „Божинов и Божинов” представлява международна компания, която развива своята дейност в над 70 държави и която е известна на потребителите от десетилетия като производител на изискани висококачествени писалки.  Пред Патентно ведомство беше образувано производство за определяне на марката на клиента като марка, ползваща се с известност на територията на България. 

Административният орган постанови отказ по искането на клиента на основание, че представените материали са недостатъчни за доказване на факта, че марката е придобила известност в България към претендираната дата. 

Решението на Патентно ведомство беше обжалвано пред Административен съд – град София.  С решение от м. февруари 2010 г. Административен съд – град София уважи жалбата, като постанови, че осъществената от Патентно ведомство преценка на събраните в административното производство доказателства е формалистична.  Поради факта, че всяко доказателство е обсъждано само по себе си и без връзка с останалите доказателства, административният орган е достигнал до необосновани и неправилни изводи.  Въз основа на преценка на всички доказателства, заключението на Административен съд – град София е, че марката на жалбоподателя има качеството на марка, ползваща се с известност на територията на България сред релевантния сектор потребители към претендираната дата.

Съдът върна делото като преписка на административния орган за ново произнасяне съобразно дадените в мотивите към решението указания по тълкуване и прилагане на закона.  Решението на първоинстанционния съд може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд на Република България.