ВАС споделя заключението на първоинстанционния съд, че магазините “METRO” са известни на територията на България към 18.03.1999 г. – датата на откриване на първите два големи магазина от веригата, в резултат на силната рекламна кампания, която започва още през м. октомври 1998 г.

          На 21 декември 2011 г. с регламент на EC в Регистъра на защитените наименования за произход и защитените географски указания е вписано българското географското означение “Горнооряховски суджук”. Защитеното географско означение се отнася за месни продукти, тясно свързани с географския район, чието име е включено в наименованието на продукта. Поне един от етапите на производство трябва да се извършва в географския район, като продуктът трябва да има доказана репутация на пазара.
          Заявлението е подадено първоначално на национално ниво от сдружение “Раховец-2007″ – Горна Оряховица на 06.03.2008 г. Досието съдържа 113 страници материали, сред които и множество исторически документи, снимки, исторически карти, съхранявани основно в Историческия музей на Горна Оряховица, както и доказателство за история на продукта, за дълголетното му съществуване, връзката му с Горна Оряховица и неговите качества и репутация на пазара. Според исторически данни горнооряховският суджук се появил преди повече от 2 века, а първия си медал печели на изложение в Париж през 1900 г.
          След успешната процедура на национално ниво на 09.12.2008 г. досието е изпратено официално в Европейската комисия за преминаване на европейската процедура. На 26.3.2010 г. заявлението е публикувано в Официалния вестник на ЕС с определен 6-месечен срок за възражения от страна на другите държави членки и трети страни. В рамките на срока е получено възражение от Кипър, тъй като името на горнооряховския суджук наподобява това на известния сладкиш от локум „суджу”, който представлява орехови ядки, нанизани на конец и потопени в локум. Объркване у потребителите обаче не може има, тъй като единият продукт е сладкарско изделие, а другия месен продукт. На 21.06. 2011 г. Кипър оттегля възраженията си.
           От 11.01.2012 г. право да произвеждат “Горнооряховски суджук” ще имат само три фирми от региона, членове на Сдружение “РАХОВЕЦ – 2007″: ЕТ “СТЕФМАРК – Стефан Марков”, “Р.А. – 03 – Боби” ООД и “Родопа-Горна Оряховица-96″ ЕООД, а около 180 месопреработвателни фирми преустановяват производството му.
          Още шест други известни български месни храни чакат своето европейско признание в момента. Подадени са заявления за защитено географско наименование и за пастърма филе „Елена”, роле „Трапезица”, врат „Тракия” и „Панагюрска луканка”. 

           В проверения камион са превозвани и други козметични продукти – тоалетни води, гримове, пудри и лакове. Фалшификатите са били предназначени за българския пазар в опит да бъдат пласирани по време на засиленото предколедно пазаруване. Парфюмите са сред най-предпочитаните подаръци за празниците, но и сред най-често фалшифицираните стоки, както в България, така и по света. През 2010 г. на българските граници са задържани 12 657 козметични продукти от общо 2 544 533 бр. задържани артикули. Освен ниското качество, неотговарящо на очакванията на потребителите, фалшификатите често носят непредвидими рискове за здравето на потребителите.  

Източник: Агенция Митници

На 21 септември 2011 г. Европейският съд излезе с решение по делотo (T-512/10), според което, потребителите без колебание биха идентифицирали израза ‘dynamic support’ като описателен за характеристиката на обувките.

Съдът отбелязва още, че предлагането на динамика за подобни стоки би повлияло на потребителския избор, тъй като това е една от съществените характеристики на спортните обувки.

Поради тези причини заявката за марка ‘Dynamic support’ за стоки от клас 25 от Международната класификация за стоките и услугите, със заявител Nike International Ltd., САЩ, е отхвърлена на база абсолютни основания.

Предмет на производството пред Софийски апелативен съд е въззивна жалба на известната японска фирма К.К.К. срещу първоинстанционно решение, с което Софийски градски съд отхвърля исковете по чл. 76, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗМГО срещу българска компания, която осъществява внос в България на стоки с марката на ищеца без негово съгласие.
Първоинстанционният съд е отхвърлил исковете с мотива, че ответникът не е осъществил „внос” на стоки, обозначени с регистрирана от ищеца марка, а стоките предмет на спора е следвало да бъдат поставени под режим „транзит”, тъй като същите са предназначени за сръбска фирма.
Въззивният съд приема, че наличието на изричната разпоредба на § 1 ,т. 12 от Допълнителнителните разпоредби на ЗМГО, която дава легално определение на понятието „внос” по смисъла на чл. 13 от ЗМГО, изключва приложението по аналогия на разпоредбите на Закона за митниците, където понятието „внос” се употребява в смисъл на един от деветте вида митнически режими, под които се поставят стоките, преминаващи границите на Република България.
Софийски апелативен съд също така приема, че като действие по използване на марката „внос” на стоката (чл. 13, ал. 2, т. 3 от ЗМГО) следва да бъде тълкувано и действието, при което същата се поставя под митнически режим „транзит”, тъй като в този случай стоките също се пренасят фактически през границата на страната. Тъй като е безспорно, че стоките, предмет на спора, са пренесени през границата на България, то е налице извършено от страна на ответника действие по чл. 13, ал. 2, т. 3 от ЗМГО.
Въз основа на горните аргументи, Софийски апелативен съд отменя изцяло първоинстанционното решение и признава за установено по отношение на ответника факта на нарушението на изключителното право върху търговската марка на ищеца. Ответникът е осъден да преустанови нарушението на процесната марка.

Производството установи, че от края на м. февруари 2011 г., в рамките на 2 месеца и 16 дни, ответното дружество разпространява лекарствения продукт «Аспетин Протект Адифарм» с цялостен външен вид максимално наподобяващ продукта «Аспирин Протект» на Байер. От края на 2006 г. до този период „Адифарм” предлага на пазара лекарството «Тромбогард», аналог на «Аспетин Протект».  

КЗК счита, че тази нарочна промяна е допълнително доказателство, че ответника е целял наподобяване на популярния продукт на Байер. 

При определяне на санкцията Комисията е взела под внимание характера и краткия период на нарушението и икономическото състояние на дружеството, като се е ръководила от разбирането си, че санкцията трябва да има превантивен характер срещу бъдещи недобросъвестни действия.

Източник: КЗК

Производството е образувано по искане на „Navteq Corporation”, САЩ, един от лидерите на световния пазар на навигационни системи и софтуер, който рекламира дейността си чрез домейна www.navteq.com, регистриран през 2003 г.

От своя страна фирма „Ес Би Груп” ЕАД извършва геодезически и картографски дейности, търгува с апарати за персонална и автонавигация с марката Naviteq. Дружеството е регистрирало домейн www.naviteq.net през 2005 г.  

КЗК счита, че независимо, че първата част на домейна на „Ес Би Груп” ЕАД съвпада със словния елемент на регистрираната от него комбинирана марка “Naviteq”, изборът и използването на домейн на утвърден участник на пазара в световен мащаб води до създаване на реални предпоставки за въвеждане в заблуждение на потребителите.

КЗК отхвърля довода на ответника, че марката, и по аналогия домейна www.naviteq.net, произхождат от родовото наименование на продуктите – „navigation technologies”. И в двата домейна, последната буква е q, а не ch, която е граматически логичната буквена комбинация. Тази особеност на изписване на използваното наименование „naviteq” говори за недобросъвестност при регистрация на домейна. Ответникът освен това присъства на заглавната страница на сайта само с името на марката си.  

Източник: КЗК

Наредбата предвижда създаване на разпоредби, съответстващи на новите изменения в Закона за марките и географските означения (ЗМГО). Влезлите в сила изменения в ЗМГО по отношение на основанията, залегнали в чл. 11 и 12 от закона от експертиза по същество, извършвана служебно от Патентното ведомство до 10.03.2011 г., към опозиционна система, съчетана със служебна проверка само на абсолютните основания за отказ, наложиха и съответните промени в разпоредбите, свързани с производството, което се развива в Патентното ведомство при експертизата на заявка за регистрация на марка.

Изменени са разпоредбите, свързани със сроковете за извършване на определени процесуални действия, както от заявителя на марката, така и от административния орган, доколкото същите се изменят с новите промени на ЗМГО. Променени са и разпоредбите, уреждащи случаите, когато искане за преобразуване на марка или заявка за марка на Общността бъде допуснато от Ведомството за хармонизация на вътрешния пазар (търговски марки и дизайни) и е изпратено на Патентното ведомство, както и разпоредбите, уреждащи изискванията за провеждане на кореспонденцията между заявителя и административния орган, представителството пред Патентното ведомство и др.

Източник: Патентно ведомство  на Р България

Операцията е реализирана благодарение на доброто взаимодействие на български и чужди митници, които са  следяли пратката от Египет до България в продължение на 12 дни.

Повече от 162 милиона къса са цигарите, предназначени за нелегално разпространение, задържани от Агенция „Митници” само за първите седем месеца на 2011 г.

Стойността на заловените цигари до този момент е 2 млн. лв., но според Агенция Митници загубите за България биха били между 5 и 6 млн. лв., ако цигари без платен акциз се реализират и заемат дял от легалния пазар.

 Източник: Агенция Митници

Адвокатска кантора „Божинов и Божинов” представлява тайванско дружество, което от началото на 90-те години на 20 век е наложило своята марка за машинни и ръчни инструменти както на световния, така и на българския пазар, в съдебно производство за установяване на недобросъвестността на българско дружество при подаване на заявка за марка, която е сходна с марката на ищеца. 

Съдът преценявайки събраните до делото доказателства поотделно и в съвкупност установява, че ответникът се занимава с внос на железария, инструменти, електически материали, т.е. развива дейност идентична с дейността на ищеца. 

Съдът приема, че ответникът е недобросъвестно лице по смисъла на чл. 26, ал. 3, т. 4 от ЗМГО, тъй като е знаел, че заявената марка е използвана от друго лице, включително на българския пазар, и е направил опит за осъществяване на общ бизнес с ищеца преди датата на регистрация на атакуваната марка, видно от представената по делото кореспонденция между представителя на ответника и ищцовото дружество. 

С оглед доказателствата по делото, съдът отхвърля тезата на ответника, че марката е резултат от случайно хрумване, и признава за установено по отношение на ответника, че е действал недобросъвестно по отношение на ищеца при подаване на заявката за регистрация на атакуваната марка.